...

Пие ми се! Алкохол! Много!

Пуши ми се. Също много. Мечтая за цигара - да пуша бавно, да не изпитвам никакви угризения от това и да не бързам за никъде...

И ми се спи - зверски. Не помня кога последно съм спала повече от 3-4 часа. Имам чувството, че е било преди 100 години...

Тайно завиждам на приятели, които с най-задгробния глас ми се оплакват, че са пили до сутринта и сега са зле... Боже, как искам и аз да пия до сутринта и после да ми е зле... И да прекарам деня в кревата... Еееех...

С истинско умиление и жаден по детски поглед си представям голяма изпотена чаша с водка, тоник и лимони. Може и мохито - ледено студено с много листа джоджен. А може и каквото и да е, само да е алкохол - да е силен и да ми пари на гърлото...

Сега обаче е друго. Много различно, много лично и много, много доброволно жертвоготовно. Както обичаше да казва един много близък за мен човек, "Има си приоритети в тоя живот". Да, има си. Едно малко човече протяга ръчички към теб и едно малко сърчице тупти, защото точно ти си му дал живот. Най-съкровеното тайнство се е случило точно на теб и на човека, когото обичаш.

И нищо друго няма значение...