Тази сутрин осъзнах колко много съм се променила.Една любима песен, която не бях слушала много години, тихичко ми подсказа как почти нищо от предишната мен не е останало вече.....
Малко ми стана тъжно.....
Но ми стана и хубаво, че ми се е случило всичко онова, което сега ми напомня за преди....
Че го е имало и винаги ще го има някъде в сърцето ми...
Че ме кара да се усмихвам, макар и с една-две сълзи в очите...
Ако не се променяхме, щеше да е тъжно. Всички имаме минало и то си е там, за да ни напомня от къде тръгваме за да стигнем ДНЕС.Поне при теб промяната, след всичката плява и мъке е за добро.Радвам се ,че съм част от миналото, сегашното, надявам се и за бъдещото.LOVEEEEEEEEEEEEE
ОтговорИзтриване