От известно време активно съм се отдала на музикални спомени.
Имам си такива дни, в които направо физически изпитвам нужда да слушам само любима музика.
Сега съм на вълна стария хард рок от 80те. Преди няколко дни започнах с Van Halen - всички албуми. По няколко пъти. Разбира се, отделих на Love Walks In към стотина слушания (това го правя всеки път).
Сега съм с Def Leppard (супер, супер, супер любими!), имам си и още за следващите дни - Cinderella, Extreme, The Cult, L.A.Guns, Mr. Big, Motley Crue... Приготвила съм си само неща, които винаги слушам с особени сантименти и може би докато съм жива ще свързвам с много специални моменти от живота ми. Пазя в съзнанието си кадри, очи, аромати. Чувствам, че с музиката си ги връщам..., макар и само докато тече парчето... Да, става ми тъжно, но и хубаво....
Имам си такива дни, в които направо физически изпитвам нужда да слушам само любима музика.
Сега съм на вълна стария хард рок от 80те. Преди няколко дни започнах с Van Halen - всички албуми. По няколко пъти. Разбира се, отделих на Love Walks In към стотина слушания (това го правя всеки път).
Сега съм с Def Leppard (супер, супер, супер любими!), имам си и още за следващите дни - Cinderella, Extreme, The Cult, L.A.Guns, Mr. Big, Motley Crue... Приготвила съм си само неща, които винаги слушам с особени сантименти и може би докато съм жива ще свързвам с много специални моменти от живота ми. Пазя в съзнанието си кадри, очи, аромати. Чувствам, че с музиката си ги връщам..., макар и само докато тече парчето... Да, става ми тъжно, но и хубаво....
Тъкмо започна Have You Ever Needed Someone So Bad и ме върна доста години назад... Времето от тогава страшно ми липсва и винаги ще чувствам празнина, когато си спомням, зная. Но сега съм щастлива по друг начин и мисля, че най-после стигнах до пристанището, което толкова време тръсих...
Вече вярвам - няма случайни неща...
Няма коментари:
Публикуване на коментар