Направо мога да кажа, че такива изобщо не ги разбирам...
Старая се да не приемам тези хора като нещо важно, защото те никога не могат да бъдат фактор за мен. В моя живот имат смисъл единствено хората, които обичам. Никой друг.
И въпреки това, тези самовлюбени личности така ти се набутват пред очите, че колкото и да се стараеш да ги игнорираш, пак успяват да си пробият път към полезрението ти. Колко типично, всъщност.. В крайна сметка нали точно това е целта им - да ги забележиш...
Желанието да съм първа с цената на всичко винаги ми е било чуждо. Никога не съм била лидер. Харесвам се каквато съм. Една от малкото ми "победи" в училище беше във втори клас, когато моята рисунка спечели първо място в конкурса "Да живее мирът". (Колко соц...) Другата беше в 8-ми подготвителен - избраха ме за комсомолски секретар на класа (до ден днешен не знам защо)... Но кариерата ми в комсомолската управа приключи само след около седмица, защото точно тогава дойде 10 ноември, слава Богу... Затова може да се каже, че не се брои.
Никога не съм била била нахъсана за състезания и какъвто и да е тип надпревари. (Само на сантасе бях много силна преди, но не съм играла отдавна и трябва да си припомня какви точно бяха правилата.) Вероятно затова ми е трудно да разбера хора, за които целият живот е състезание - независимо дали става въпрос за някаква наистина сериозна цел или за поредното актуално приложение във Facebook.
Познавам такива, които по цял ден и цяла нощ нищят Mafia Wars стратегии, берат мушмули, доят кози или отговарят на въпроси за световни столици, само защото някой от приятелите им е с по-висок резултат.... Сякаш не могат да заспят, ако някой е с повече точки...
Ето една много нагледна случка - абсолютно действителна:
Омагьосваш някой мъж, само за да угодиш на егото си, че си неотразима. Лекичко малко по малко започваш да го правиш на луд и да го въртиш на малкия си пръст. Кръшкаш на така нареченото си "гадже" без никакви притеснения и след 2-3 месеца го зарязваш, "защото той не е това, от което имаш нужда". Ето и черешката - след крайно болезнената за него раздяла, започваш стриктно да следиш всяка негова стъпка, да проучваш достоверността на евентуални негови нови връзки и дори да го ревнуваш от всяка доближила го жена... Само за да си докажеш, че да срещне по-добра от теб е абсолютно невъзможно... И си вярваш, че нещата стоят точно така... Ха-ха-ха!
Ба-а-а си хората!
Всъщност, погледната в чистия й вид, амбицията не е нещо лошо. Разбира се, че човек трябва да си поставя цели.
Но не и по този начин. Това си е чиста болест. И никой не може да ме накара да приема такива хора за нормални...
Пиши по-кратко, че очите ми отекоха ма майкаааааа
ОтговорИзтриване