Изморих се от човешката пошлост и неразбиране.

Изморих се от необходимостта винаги да обяснявам ... на хора, които са ми никакви.

Не дължа обяснения, не отогварям на въпроси, не влизам в ничие положение!

Никой не знае какво се случва в мен, за да има правото да ме осъжда.

Оставете ме най-после на мира!!!!!!!

Тази сутрин осъзнах колко много съм се променила.

Една любима песен, която не бях слушала много години, тихичко ми подсказа как почти нищо от предишната мен не е останало вече.....

Малко ми стана тъжно.....

Но ми стана и хубаво, че ми се е случило всичко онова, което сега ми напомня за преди....

Че го е имало и винаги ще го има някъде в сърцето ми...

Че ме кара да се усмихвам, макар и с една-две сълзи в очите...