Никой не е застрахован срещу Края. Никой.
Един ден той просто идва... И оставя след себе си дупка - голяма и черна, колкото самия ад.
Никой не е подготвен за Края. Колкото и очакван да е той.
Казваш си "Така е по-добре", а отвътре всичко ти е кухо и празно. Не можеш да избягаш от спомените и образите, които ще помниш цял живот.... Бавно те изпълва тихата агресия срещу целия свят, че нищо не можеш да направиш... А накрая оставт само мъката и безсилието.
Затова е крайно време да се научим, че хубавите неща трябва да се правят навреме. В мига, в който дойде поривът. Без да мислиш дали моментът е подходящ. Докато не е станало твърде късно...
Отделяйте повече време за тези, които обичате, защото те няма да бъдат винаги до вас.
Гушнете и целунете малкото човече, което ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото то скоро ще порасне и само след няколко години вече няма да спи всеки ден в къщи.
Дръжте се за ръце и ценете моментите, които прекарвате с любимия си човек, защото (колкото и черно да звучи) никой не знае още колко време заедно ви остава.
Намрете и отделете време да се бичате, да си говорите и да споделяте всичко, което искате да си кажете.
Защото животът не е броят вдишвания, които правим, а преживените моменти, които спират дъха ни.....
