Два дни с един от най-близките хора в моя живот.
Колко отдавана ми липсваха.
И някак не бяха достатъчни.
Но съм щастлива, че все пак се случиха.
Часове разговори, недостатъчни отново.
Вечеря, наздравици и пак разговори.
Спомени.
Става ти малко тъжно, че онова време завинаги си е отишло.
Но ти е хубаво и уютно, че има някой, с когото да си го спомняш.
Празни бутилки алкохол и блеснали очи.
Лека нощ.
Сутрешно кафе.
Ръчно свити цигари.
Тютюн с аромат на шоколад .
Толкова, толкова приятно.
Споделяне и признания.
Благодарност, която не е нужно да се изказва.
Да, точно тези минути ми липсваха.
И отново ги имахме.
….
Последни часове.
Искам някак да наваксам предварително за месеците до следващата среща…
Летище, забързани непознати хора.
Гърлото ми се е стегнало, сякаш съм яла лепило.
Последни думи.
Усмихвам се и махам с ръка, а отвътре ми идва да викам.
Тръгвам.
Поплаквам си малко. Успявам никой да не ме види.
Хубаво ми е, че тези два дни се случиха.
И че има някой, на когото след толкова години продължавам да се радвам.
И когото ще продължавам да чакам.
Кошутке, обичам те!
Благодаря ти!
