В началото на всяка година всеки си прави списък с желания за случване – по възможност до идния декември. И, естествено, в края на годината започват равносметките - по подразбиране някак. Сякаш е задължително човек да отчита сам пред себе си колко „да” и колко „не” са се случили....
Струва ми се прекалено педантично, отличническо някакво. Не е ли по-важно да ти е било хубаво, даже и с всички глупости, които си сътворил през годината?.... Харесвам си всички издънки и си ги искам, мои са си. Не искам да съм безгрешна и преизпълняваща планове. Хората са го казали - колкото по-розово, толкова по-гнило – проверено е....
Затова, скъпи мои приятели, познати, близки, не толкова близки, роднини, колеги, съседи, съученици и други:
Носете си новите дрехи и се опитайте по-често да цените уникалността на момента, защото той никога няма да се повтори. Пожелавам ви една прекрасна година, която да остави топъл спомен в сърцата ви...
И няма нужда от покриване на нормативи – ударниците никой не ги обича :)
Бъдете здрави и се обичайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар